3 е щастливо число, според мен, затова Ден 3-ти го посвещавам на един стар познат с когото пътищата ни се кръстосаха отново след близо 2 години забвение

„Забвение“ звучи като дума измислена от мен – пасва идеално на моментите от моя живот, в които яхвам метлата и отпрашвам с миризма на изгорели съчки… Без следа, контакт и дявол!

Последното нинджа изпълнение бе преди година и малко – напуснах работата, града и оставих добри приятели с въображението им.

„Жива ли е Миша, емигрира ли…“

Посипвам си пепел на главата и бързам да обясня, че очевидно съм завиден късметлия, защото съдбата винаги намира начин да ме свърже с хората, на които държа, ако аз не съм успяла по някакъв начин.
Ако не е тя – то е Facebook…

Но, да отдадем заслуженото дължимо на съдбата!

Случката се разви в един от онези банални работни дни, в които или си подпален от работа, или ти се спи, или те мързи, или си ядосан…а много често и 3-те на ПрИмоция…
Та в един такъв ден опита да изгася пламналото си съзнание беше цигара на междуетажието във входа на офис сградата, подплатена с циничен хип-хоп звучащ през слушалките, и тихо подгласяне от мойта посока…

…Got money, you know it…take out your pocket, & show it then trow it……

Пуша си аз обърнала гръб на входа, гледайки да съм в час с текста на парчето, и незнайно как в този интимен за моя сбъркан мозък момент чух гласове по стълбите.
Приближават се… Спират… На моя етаж…Хммм. Гласовете замиряха, а любопитството ми порастна (Най-после да видя кой работи в готиния офис срещу нашия. Йес!)
Объръщане. Блинк! Блинк!
Сигурно съм изглеждала много глупаво. На 5 метра от мен стоеше стар познайник от времето ми в Пловдив, с нинжда наклонности като моите, и със същия глуповат поглед като моя в онзи момент ))))
Какъв е шанса, питам, да срещнеш стар познат от Пловдив, след 2 години, в София, в Студентски град, в същата офис сграда, в която работиш, и на твоя етаж…….

Осъзнах какво значи израза „Последния човек, който очакваш да видиш“

А очевидно и той