Днес беше ден на лудост. След като цял ден съм спал къде ли не реших, че мога да си позволя да полудея. Много обичам да търча лудешки из апартамента на зиг-заг и да спъвам всеки по пътя си. Любимото ми 
Няма да повярвате хората колко се шашкат като им се блъсна в краката – винаги решават, че са ме настъпили и започват да ме гушкат и да ме разнасят из стаята все едно съм чуплив. А пък аз искам само да бягам напред-назад. Все има какво интересно да подгоня. А малките лъскави неща, да ги вземат мътните, даже не помня къде ги завирам…а, ето още едно. Ахх, как се търкалят тия щуротии…
След такова лудеене всеки се радва, че се кротвам ))
