Копирам тук историята на Поли, така както е описана в нейния сайт, защото не бих могла да се изразя по-точно. В допълнение само ще добавя, че Поли и нейното бебе заслужават помощта ни, защото се борят за най-истинското нещо – да оцелеят. Дълбоко се възхищавам от всеотдайността на тази майка към нероденото и бебче и се моля Бог да ги закриля, докато дойде подходящият момент бебчето живо и здраво да е в прегръдките на майка си, баща си, и братчето си!

Нека не отминаваме този зов за помощ – всеки един от нас може да допринесе за това те да са живи, здрави, и да са заедно още години наред!

На финалната права са – нека им дадем още един малък тласък!

„Този призив е към всички хора с големи сърца – нека помогнем на Поли и бебето ú да живеят! Да помогнем и на едно дете да не остане сираче на година и половина, и на един прекрасен млад баща да не остане вдовец!

Поли е бременна в шестия месец. Диагнозата е изключително рядка – плацента перкрета. Плацентата е излязла от разреза на цезаровото сечение от предишното раждане. Изядена е долната стена на матката, вероятно има плацента, проникнала и в пикочния мехур. Тази силно кръвоснабдена, агресивна плацента може да се разпростре в червата, както и в други органи.

Българските специалисти нямат опит с подобен случай, поради което и не дават никакви гаранции. Няма и екип от специалисти, които да са на разположение за тази рискова интервенция.
Нужна е операция в Германия, само депозитът за която е 60 хил. евро.

Ако желаете да помогнете на една майка и нейното детенце да живеят, можете да направите дарение в дарителската сметка на Поли.

Дарителска сметка на Поли в Обединена Българска Банка
IBAN: BG55 UBBS 8002 1434045910 , BIC:UBBS BGSF
Полина Иванова Василева
Адрес ул.Софроний Врачански 41, София, България

Операцията трябва да се направи в края на месец септември или началото на октомври. Рискът, всеки един момент да настъпи кръвоизлив, е голям.

Своевременната и адекватна реакция е животоспасяваща, затова Поли трябва възможно най-скоро да бъде в болница под лекарско наблюдение.

Средствата, които постъпват в дарителската сметка в ОББ могат да бъдат използвани единствено и само за плащане по банковата сметка на болница Шаритé, Берлин. Ако останат неизползвани средства, те ще бъдат дарени за друг нуждаещ се.

Нека заедно направим мечтата на една майка реалност и покажем, че няма невъзможни неща!“

Gather round ye lads and lasses
Set ye for awhile
And hearken to me mournful tale about the Emerald Isle
Let’s all raise our glasses high to friends and family gone
And lift our voices in another Irish drinking song

Consumption took me mother and
Me father got the pox
Me sister wound up in a big red box
Me other brother in the troubles met with his demise
Me sister has forever closed her smiling Irish eyes

Now everybody’s died
So, until our tears have dried
We’ll drink and drink and drink and drink and then we’ll drink some more
We’ll dance and sing and fight until the early morning light
Then we’ll throw up, pass out, wakeup, and then go drinking once again

Kenny was killed in Killkenny
And Clare she died in Claire
Tip in Tiperrary died out in the dairy air
Shannon jumped into the river Shannon back in June
Ernie fell into the urn and Tom is in the tomb

Me drunken Uncle Brendan tried to drive home from the bar
The road rose up to meet him when he fell out of his car
Conner lived in Ulster town
He used to smuggle arms
Until the British killed him
And cut off his lucky charms

Now everybody’s died
So, until our tears have dried
We’ll drink and drink and drink and drink and then we’ll drink some more
We’ll dance and sing and fight until the early morning light
Then we’ll throw up, pass out, wakeup, and then go drinking once again

Joe Murphy fought with Riley near the cliffs of Odinie
He took out his shillelagh and he stabbed him in the spleen
My crazy uncle Mike thought he was a leprechaun
But in fact he’s just a leper and his arms and legs are gone

When Timmy Johnson broke his neck it was a crying shame
He wasn’t really Irish but he went to Notre Dame
MacNamara crossed the street and got it by a truck
But he was just a Scotsman so nobody give a sh(ACH!)

Now everybody’s died
So, until our tears have dried
We’ll drink and drink and drink and drink and then we’ll drink some more
We’ll dance and sing and fight until the early morning light
Then we’ll throw up, pass out, wakeup, and then go drinking once again

Someday soon I’ll leave this world of pain and toil and sin
The Lord will take me by the hand to join all of me kin
Me only wish is when the savior comes for me and you
He kills the cast of river dance and makes out with Marry Sue

Now everybody’s died
So, until our tears have dried
We’ll drink and drink and drink and drink and then we’ll drink some more
We’ll dance and sing and fight until the early morning light
Then we’ll throw up, pass out, wakeup, and then go drinking once again

Then we’ll throw up, pass out, wakeup, and then go drinking once again
Then we’ll throw up, pass out, wakeup, and then go drinking once again

За тази година:

(….хахаххахаха, скоро ще можеш да ми го върнеш ))))))))

МОЛЯ, ВЗЕМЕТЕ УЧАСТИЕ!

ТОВА Е ЗА НАС И НАШИТЕ ДЕЦА!

http://koeevazhno.btv.bg/

3 е щастливо число, според мен, затова Ден 3-ти го посвещавам на един стар познат с когото пътищата ни се кръстосаха отново след близо 2 години забвение

„Забвение“ звучи като дума измислена от мен – пасва идеално на моментите от моя живот, в които яхвам метлата и отпрашвам с миризма на изгорели съчки… Без следа, контакт и дявол!

Последното нинджа изпълнение бе преди година и малко – напуснах работата, града и оставих добри приятели с въображението им.

„Жива ли е Миша, емигрира ли…“

Посипвам си пепел на главата и бързам да обясня, че очевидно съм завиден късметлия, защото съдбата винаги намира начин да ме свърже с хората, на които държа, ако аз не съм успяла по някакъв начин.
Ако не е тя – то е Facebook…

Но, да отдадем заслуженото дължимо на съдбата!

Случката се разви в един от онези банални работни дни, в които или си подпален от работа, или ти се спи, или те мързи, или си ядосан…а много често и 3-те на ПрИмоция…
Та в един такъв ден опита да изгася пламналото си съзнание беше цигара на междуетажието във входа на офис сградата, подплатена с циничен хип-хоп звучащ през слушалките, и тихо подгласяне от мойта посока…

…Got money, you know it…take out your pocket, & show it then trow it……

Пуша си аз обърнала гръб на входа, гледайки да съм в час с текста на парчето, и незнайно как в този интимен за моя сбъркан мозък момент чух гласове по стълбите.
Приближават се… Спират… На моя етаж…Хммм. Гласовете замиряха, а любопитството ми порастна (Най-после да видя кой работи в готиния офис срещу нашия. Йес!)
Объръщане. Блинк! Блинк!
Сигурно съм изглеждала много глупаво. На 5 метра от мен стоеше стар познайник от времето ми в Пловдив, с нинжда наклонности като моите, и със същия глуповат поглед като моя в онзи момент ))))
Какъв е шанса, питам, да срещнеш стар познат от Пловдив, след 2 години, в София, в Студентски град, в същата офис сграда, в която работиш, и на твоя етаж…….

Осъзнах какво значи израза „Последния човек, който очакваш да видиш“

А очевидно и той

Лежа. С типичното женско месечно неразположение, гадната болка в бъбреците, мекото ми поларено одеало и предостатъчното време за размисъл.
За живота, безвъзвратно отминалото, реалното настояще и незнайното бъдеще. За мен. Замислям се за случки, чувства, спомени, мечти и мислите ми се разтягат извън мен като невидима паяжина, проектират се пред очите ми като на филмова лента… Имат звук, мислите ми имат дори плътност и мирис…бих могла дори да си ги представя с тупкащи сърчица, които с всеки удар изпращат плътността все по-към мен, все по-близо и по-осезаемо. Сякаш съм в пашкул от туптящи усещания – пулсиращи, вибриращи мисли.
Приятно и спокойно е. Мирно. Естествено.
И мисля. За мен и хората, за хората и аз, за нас хората. За отношенията. Разговорите. Ситуациите…
Чудя се къде съм постъпила правилно и къде не. Какво е можело да стане иначе…
Затварям очи и си представям аз и всички останали. Застанали около мен и аз – свързана с тях с по една тъничка нишка от паяжината ми. Видими цветни и живи нишки – някои бели – три здрави бели към семейството ми, зелени, сини, жълти, няколко тъмно мрачно кафяви и една…една по-различна от останалите. Една нишка с преливащи всички цветове в нея, трептяща, топла, жива нишка здраво свързваща мен и една друга душа.
Колко красива и здрава изглежда, и колко крехка в същото време. Нежна. Но силна…
Чудя се как съм успяла да я оцветя с толкова много емоции. Толкова много и всички силни.
I choose My Soul well. Той. Достатъчно силен, за да устои на тази здрава връзка, Достатъчно жив, за да поддържа нишката цветна, топла и пулсираща. Достатъчно обичащ, за да е здраво захванат към мен. Търпелив и буен, когато това е, от което имам нужда.
Стоя в средата на множеството от хора преминали и присъстващи през времето на живота ми и бавно оглеждам всяко едно лице. Топлина и обич срещам в очите на близките си – меки усмивки и щастие.
Дързост, смях, необузданост, спокойствие, загриженост, радост и неизменно топлина в очите на
приятелите – всеки от тях с различна ярка нишка.
Кафявите нишки ми гелдат с празен метален поглед, и застанали там мрачни привидения напомнящи ми за грешките и нещастията. Усещам, че не искат да са там и свързани с мен, но няма как да избягат, те са част от мен, както и аз от тях, и нишката остава цяла и свързваща – кафяво черна от цялата горчилка. Сякаш останалите цветни, свежи и топли връзки са прекалено горещи за тях – изгарящи и мъчещи…
Нека са там с металните си студени погледи, нека си знаят мястото сенките…
Странно, студените погледи на нещастията сякаш още са върху мен, но лека топлина започва да ме обгръща и аз обръщам поглед в посоката.
Най-дълбоките, искрени и нежни кафяви очи се взират в мен. С леко повдигнати вежди в закачка. Лице – проектирало на себе си най-красивата дяволита усмивка, която сякаш казва, че знае какво мисля и чувствам точно в този момент, и от какво имам нужда.
Той винаги е гледал така към мен, погледът му прикован в очите ми, четейки. Винаги е виждал мен точно такава, каквато съм, независимо от маската, която се опитвам да поставя. Вижда лицето ми винаги истинско. Знае.
И ме обича такава. Твърди, че съм по-добра отколкото мисля. И винаги с онази усмивка, която ми казва, че няма нужда да споря.
Аз не вярвам и често се опитвам да се извиня за всичко. Той казва, че се съдя твърде строго. Не вярвам.
Казва, че съм проклета. И че такава ме обича. Казва, че ме е избрал каквато съм и такава ме иска.
Казва, че трябва да съм по-уверена и по-оптимистична. Или, че съм твърде оптимистична. Казва, че съм красива. Казва, че очите ми блестят, когато съм щастлива.
Винаги познава, когато ме боли. Търпелив е, но се опитва да се бори с лошите ми настроения. Не вярва в кошмарите ми и ги кара да изглеждат нереални, каквито всъщност са.
Той не е бог, нито супергерой, нито дори герой от роман… Той е другата поливинка от нашата обща душа. И ме обича точно каквато съм.
Казва, че съм по-добра, отколкото мисля.
Аз не вярвам.
Виждам обаче в очите му, че той вярва.
Остава да продължавам да се опитвам да съм добрата, за която ме мисли.

Dear Fans, my heart is crumbling…

I am simply out of words, see for yourself…

http://www.autoblog.com/2009/01/11/detroit-2009-subaru-legacy-concept-shows-its-face/

Да си жена е странно! Обзалагам се, че мъжете никога не са си представяли кое кара жените да правят куп необясними и на първо четене нелогични действия. Нещо като смяна на прическата например Косата е нещо, което ние жените обгрижваме всячески – тя е рамката на картината на съществуването ни. Трябва да се поддържа в идеален вид и всяка промяна по нея ни кара да се чувстваме като преродени.

О, чувството е неописуемо, нали дами? Дори и простото подстригване на бретона е дяволски освежаващо. Нещо като спринцовка с чисто новичко самочувствие – директно инжектирана в кръвта. Всеки човек се нуждае от промяна на някакъв етап и докато мъжете прибягват до някое ново  инженерно чудо ние жените пипваме нещо по външността си. А когато наистина усещат, че обновлението е наложително жените прибягват до няколко изпитани и доказани трикове:

• Промяна на цвета на косата – удобно лесно и супер-ефективно;
• Промяна на прическата – много удобно, много ефективно и ако фризьорката ти не изпадне в ужас от идеята – лесно

Тук обаче мъжете стават скептични. „Защо сега точно това?“, „Ама наистина ли е толкова необходимо – така си хубава пак“ са едни от най-честите въпроси зададени на половинка с генерални намерения.

Мъже – необходимо е, и повярвайте, в сравнение с най-изпитания следващ метод е за предпочитане !

• ШОПИНГ – ммммммммм……

Зимата нали е депресвен сезон, а и Празници се задават…Какво по хубаво от нова прическа и някое друго парцалче …

Хайде беж до салона и после по магазините!

А аз, свършила тези полезни неща и пременила се подобаващо отивам на 2-та си среща с Мосю Админ!

Просто нямам думи да опиша как се търкаляме от смях с колегите заради тия луди японци….